СКИ ЕКСПЕДИЦИЯ ЛАРКЕ ПИК – РАВНОСМЕТКАТА

Ските и сноуборда  в Хималайте са нещо като ерес. Всяка година по хималайските върхове се провеждат  експедиции във всякакви стилове – големи и тежки комерсиални, леки алпийски, one men show,  нелегални изкачвания... От време на време се чува  за някое спускане  или опит за  такова от осемхилядник- медийната индустрия се нуждае от герои. И въпреки това „ски” и „Хималай” рядко влизат в едно изречение. Както всяка ерес и тази има един ограничен кръг верни и фанатични последователи.

 

 СКИ ЕКСПЕДИЦИЯ ЛАРКЕ ПИК / НЕПАЛ / РАЙОН МАНАСЛУ / ЧАСТ ПЪРВА

<<< >>> ЧАСТ ВТОРА

 

Целта

 В началото на годината търсех идея за връх, подходящ за спускане със ски  в Непал.

Условията на които трябваше да отговаря бяха прости: ниска такса и интересна линия.  Върховете с ниски такси са  тези, чието разрешително се издава от Nepal Mountaineering Association и са известни още като „трекинг” върхове. Процедурата по издаване на разрешително за тях  е сравнително опростена. Таксите варират от 250 до 500$ за група до 7 човека. Внася се и депозит за боклука /250 $/ , който в края на експедицията след попълването на куп протоколи се връща.

 

Част от Хималайската верига снимана от самолета на Arabia Air. По време на полета е забранено пушенето и пиенето на алкохол, което породи известни проблеми между нас и стюардесите.

 

Като подходящ връх се очертаваше Paldor /5896 мнв/, намиращ се в Ganesh Himal . Трека до базовият му лагер е около 8-9 дни. Върхът е спуснат със ски през септември/октомври  2004 по ЮЗ стена от  Remy Lecluse, Bruno Compagnet, Scott Henderson, Jérôme Aubert и Yan André, спонсорирани от Dynastar. Денивелацията от върха до края на снежната граница е 800-900 метра, а най- стръмната част е с наклон 50°/45° с дължина 100 метра.

http://www.tvmountain.com/video/voyage-expe/7635-paldor-peak-5928-nepal-a-ski.html

 

              През лятото се срещнах с Реми в Шамони. Поговорихме за спускането и идеята все повече започваше да ми харесва. Есента в Непал категорично е по-добрият сезон за ски. В конкретният случай обаче имаше две въпросителни. На първо място това бе времето в което ние щяхме да бъдем там – ноември, и на второ едно голямо диагонално подсичане под група сераци, където имаше реалният шанс да има стари изтичания и парчета лед още повече, че въпросния склон е огрят през по-голямата част от деня. Щеше да е доста неприятно да се окажем под върха с недостатъчно сняг и неприемлив терен. Няколкодни след срещата ни Реми замина за Манаслу заедно с Глен Плейк и Грег Коста за да направят опит за безкислородно спускане от върха. Продължението на историята е една от най-големите трагедии в Хималайте през последните години.

              Аз продължих да ровя насам-натам в търсене на резервен план, докато попаднах на една снимка в сайта на Паоло Гробел / Paulo Grobel/. Гробел е откривател в истинският смисъл на тази дума. От 2006 година насам той един от малцината смело атакуващ белите петна на хималайската карта. Трекинги, изкачвания на девствени върхове, влизане в непознати долини и всичко това практикувайки професията на планински водач т.е с клиенти , а не обграден от професионални атлети. През 2010 година той бе единственият ни надежден източник на информация за трека  в долината на Наар-Фу и изкачването и спускането на вр.Сарибунг 6300 . Освен качествата си на алпинист, водач и откривател, Паоло Гробел е много непосредствен човек, споделящ всичката , натрупана с годините информация. Същата може да бъде намерена в сайта му.

http://www.paulo-grobel.com/

 

            Снимката която видях в сайта , бе на главния връх на Ларке пик, направена от Sano Larke /често се изписва и като Larkye/Малкият Ларке / 5807 , който е и по често изкачваният връх. Tulo Larke /Големият Ларке/ 6249 е отворен от 2002 година и до момента има 2-3 регистрирани изкачвания.Намира се във веригата на  Манаслу, в непосредствена близост до Larke Pass /5200 мнв/ който е и най-високата точка от Обиколката на Манаслу. Таксата за изкачването му е 500 $ за група до 7 човека, а базовият му лагер може да бъде достигнат както с носачи, така и с животни /коне или магарета/. Върхът не беше спускан със ски, което наклони везните в негова полза – както се казва „Ако ще е приключение – нека да е приключение”.

 

Снимката "вдъхновител" от сайта на Пауло Гробел.Върхът в дъното е Tulo Larke 6249 мнв

           

 

До базовият лагер /5100 мнв/  може да се достигне било следвайки класическата обиколка Манаслу /около 10-12 дни до BC/ или в обратна посока / 6-7 /дни до лагера. Изхождайки от факта, че ще имаме предварителна аклиматизация без много колебание се спрях на вторият  вариант.

 

Съставът

 

При едно дълго пътуване е особено важно с кого си. Много често конфликтите и неразбирателствата могат да започнат още преди да е достигната целта и да са започнали основните трудности. Затворената среда, различните очаквания и надценяването на собствените възможности често провокира конфликти в групата. Освен това е много важна мотивацията на съмишлениците. Ако водещо е егото – неминуемо се стига до конфликт. Не на последно място са и техническата и физическа подготовка. Хималайските склонове не са място за експерименти. Като допълнение участниците трябва да могат да си позволят един дълъг период далеч от дома и  работата. Не на последно място е и финансовата страна на нещата. На такова място трябва да се ходи с добри приятели и съмишленици.

За съжаление поради различни причини не можаха да дойдат Мариан Вълчев -  Вълка мой дългогодишен приятел и колега от ЦПШ Мальовица, както и двама от обещаващите сноубордисти Ивайло Йорданов / http://www.facebook.com/ivaylo.jordanov?ref=ts&fref=ts/ и Петко Младенов /http://www.facebook.com/petko.mladenov.9?ref=ts&fref=ts/

.Познавате ги от „Стражите не са хотел” http://dream-mountains.xcosports.com/viewstory.php?type=1&year=2011&id=8

                И ако Мариан е доста добре познат в планинарските и алпийски среди, то Ивайло и Петко присъстват доста  дискретно и даже леко в страни от така наречената free ride сцена в България /термин към който изпитвам лека неприязън/, въпреки че са автори на най-техничните български сноуборд спускания в Алпите през последните години. Има много добри карачи и страшно малко добри карачи с идея, а тези двамата са точно такива.

В окончателният състав на мини-експедицията се включиха Милена Падалска, Краси Стоянов и аз.

Милена и Краси по време на трека. Палавият поглед на Краси е скрит зад очилата

           

 

С Краси се познавам от почти 20 години, имаме съвместни спускания по Белия, Синия и Дяволския улей в Рила, както и множество ски-трипове. Работихме заедно в проекта „Споделени върхове”, а през 2009 година изкачихме Айлънд Пик . За съжаление по време на изкачването на Ама Даблам, Краси трябваше да се върне преди лагер 2 на 6000 мнв. Въпреки че е на 61 години той може да  съперничи по ентусиазъм на всеки тиинейджър. Който го познава знае за какво става дума :))))

            С Милена съм направил едни от най-хубавите си спускания – Дяволският улей, Северната стена на Муратов връх /все още неповторени/, някой от кулоарите на Стражите, Дом дез`Екрен,  Мера Пик и Сарибунг в Непал. Към момента тя вече има три хималайски върха със ски, което говори много за мотивацията и съответно за възможностите и.

 

Мини-експедицията в пълен състав в следобедните часове в лагера на 4400 мнв - първият ни бивак по пътя към върха.

 

 

Предварителната подготовка

В началото на октомври с Милена пристигнахме в Катманду, няколко дни преди групата с която трябваше да направим трекинг до Светилището на Анапурна и с някой от тях да изкачим  Тент Пик /5663 мнв/.. В Непал нещата се случват доста бавно, особено тези които зависят от държавната администрация. Звучи познато, нали?

Не знам колко лицензирани агенции има в цялата страна. Само в Тамел /туристическия квартал на Катманду/ те са около 1500. Покрита е цялата гама от цени и качество. Общото между агенциите е, че са склонни да обещават всичко което им поискаш и успоредно с това да те уверяват че „няма никакви проблеми”. Това също звучи познато.

От няколко години работя с една и съща трекинг агенция  и вече доста добре знам какво могат и какво не. Това доста облекчава  и двете страни. Не че всеки път не се опитват да хитруват, но това все пак е Азия. Срещи, пазарлъци, чай, кафе, още пазарлъци...Така минават обикновенно първите дни в града. Докато пристигне групата вече бяха извадени разрешителни за трека и Тент Пик, намерени носачи, нает автобус итн. Самият трек и изкачването отнеха 10 дни, но това е друга история. След края на планинската програма някои отпътуваха към джунглата, други останаха да разпускат в Похара, а ние се върнахме обратно в Катманду

В дните преди  заминаването купихме храна за нас и носачите за  4 дни /толкова бяха предварително предвидените биваци /, пакетирахме багажа /5 товара включващи ските, бивачната ни и катерачна екипировка, 200 метра въже, храна, газ, палатка за  нас и палатка за ноосачите/, автобусни билети, срещнахме се с носачите, извадихме разрешителното за върха и останалите пермити Краси успя да се разболее и да се пооправи ... Доста работа, независимо как изглежда от страни.

На 2.11 групата си тръгна към България и на 03.11 ние поехме към нашия проект.

 

СКИ ЕКСПЕДИЦИЯ ЛАРКЕ ПИК / НЕПАЛ / РАЙОН МАНАСЛУ / ЧАСТ ВТОРА >>>

 

 ГАЛЕРИЯ ЕКСПЕДИЦИЯ ЛАРКЕ ПИК